2.07.2011 г.

бяг

Всичко е движение.
Всеки бяг, обаче, е насочен единствено към покоя.
Всяко неспокойство, обективно погледнато, представлява търсене на спокойствие.
В света на формите, динамиката на всяка една е предизвикана от сили, външни за нея. И задвижването на всяка форма, под въздействието на съответните сили, се стреми физически към излизане от обхвата на въздействието им. Това е движението на формите.
Съществува и един друг вид движение, наречен трансформация, който представлява същото, но иницииран от сили, по-скоро вътрешни за формите, съответно предизвикващи малко по-друг вид движение. Но винаги, крайна цел на всяко едно движение, е покоят. А крайната цел, по презумпция, е началната причина (доколкото разумът е в състояние да се пресегне до тях).
В света на психичните форми тези зависимости са малко по-непроследими, тъй като човек е създал своята лична затвореност, невъзприемчивост към чистата действителност и ограничена възможност за асимилация. Поради тях неговото лутане към покоя е свързано с далечни проекции, като частни удовлетворения и егоцентричност. Именно поради тази си несъзнателност, човек е принуден да не постига нищо по пътя си, докато сам не разбере истинската посока и не я поеме.
Всичко, което не е покой, в даден момент се изхабява. Всичко започнало свършва.
Само покоят е вечен и това е най-висшето благо на сътворените неща.

15 коментара:

  1. MiamiBeach
    Много силно и вярно, Венци. Благодаря ти, имах нужда от такъв текст.Има хора, заявяват с гордост "Моята същност е движението"
    Дали разбират правилно и надълбоко себе си или са впримчени в една бясна надпревара на времето , която всъщност ще се окаже надпревара със самия себе си и , като такава - обречена на неуспех.Въпроси, въпроси. А пък нямам отговори.Но ткстът е чуден. Спасибо еще раз!

    ОтговорИзтриване
  2. Всички сме диалектични, но тези хора са по-диалектични. Всички усещаме напрежението, което възниква между двата полюса на диалектиката, но тези хора усещат единствено него и се подчиняват на онези посоки, които по законите на диалектиката задължително се превръщат след време в своята противоположност. Когато видят това и то - предимно като своя природа (а това е действителност), тогава ще пожелаят да се освободят от този безкраен кръговрат (в никакъв случай спирала), но и това ще е една посока, родена в полярността и егоцентрична.
    Тогава, има ли изход -
    няма!
    Който осъзнае това в дълбините си - се превръща в изход.

    ОтговорИзтриване
  3. Изход има и ще ти го онагледя...
    Описваш махалото (човешкият живот) много правилно. То се лута в двете крайности и целта му е равновесно положение - покой! Постигането на подобен покой единствено води до нов удар по махалото (ново прераждане, движение и стремеж отново към покой. Така погледнато - изход НЯМА!

    Представи си сега едно махало с пирон на стената, което се клати в двете посоки и търси покоя. Упражни сега целенасочена сила (свободен избор + воля!) върху махалото докато то се издигне до най-високата си точка, така че да падне от другата страна, а не да се върне по Пътя на изкачване.
    Представи ли си го това "превъртане"? :)
    Ето! - вече нямаме движение на махалото от полюс в минус и обратно, а имаме движение в кръг. Покой няма вече.
    Имаме равномерно праволинейно движение в кръг - представи си перпетомобилето - неизчерпващата се енергия на Първоизточника, с който имаме сливане...Направи аналогия с Принципа - всичко се движи... Няма противоречия.

    Значи изхода е в "превъртането"!
    Друг е въпроса, че в стремежа си на някой хора да направят "превъртането",... последните изперкват! :))
    Е изперкването не е основание да мислим, че изход- няма или смисъл - няма, нали?

    Друго - стремящите се към покой в Еволюционен етап от развитие на планетата, могат единствено да получат шут отзад и евентуално допълнително ускорение. (за |Инволюционните периоди, нещата стоят по друг начин!)

    Определено може да се постигне още много "дълбочина" по темата и тя да се развие...
    ИЗХОД ИМА! :)

    Поздрави.

    Никола Дамянова

    п.п. Ако мнението разрушавам хармонията ти тук го изтрий.

    Никола Дамянов

    ОтговорИзтриване
  4. Чудя се дали въобще четеш...
    Това, което описваш, води до измъкване от кръга на преражданията, но не с освобождение от диалектиката, а с преминаване в една надчовешка нейна йерархия. Няма смисъл да го коментираме, понеже ти виждаш друго.
    Освен това, както го описваш, няма нито физически, нито психологичен смисъл. Изперкването е показателно, че говорим за егоцентрични стремежи.
    Горещо ти препоръчвам проповедите на Майстер Екхарт, за да разбереш най-дълбокия смисъл на розенкройцерския принцип: "Няма празно пространство". Е, Майстер не е розенкройцер, но и принципът си е универсален.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря!
    При първа възможност навярно ще прочета Майстер Екхарт...
    Казваш, че виждаме нещата по различен начин, което си е нормално и естествено.
    Но казваш,... и за онагледеният от мен метод на махалото - той "води до измъкване от кръга на преражданията".
    Това значи, че нямаме различия по този въпрос, нали? Или бъркам?

    ОтговорИзтриване
  6. Тук са ни най-големите различия. Не казах само това...
    Преражданията са една диалектична необходимост. Преустановяването им е възможно по няколко начина. Например чрез култивация на личността и развиване на волята, посредством което се достига до съзнателно абсорбиране на кармичната информация. Това е целта най-общо на окултизма, за която говориш и ти.
    Аз казвам обаче, че по този начин връзката с диалектиката става вече неразрушима. Излизаш от цикъла, поради простата причина, че нисш и висш аз донякъде се обединяват, на базата на което не би могло вече в микрокосмоса да се изгражда личност от начало. Когато това се случи, съответния човек заема своето място в определена астрална област, приемайки се служител на диалектичното развитие от по-висша йерархия. Това си е така. Но най-голямата му заблуда и вече неизменна е, че смята всичко това за божествения план на развитие и възприема себе си за божи служител, само поради удълбочената си сетивност върху причинните нива на астрала. Това е пътят на всички езотерични напъни, ако въобще успеят да го извървят. И резултатът е неизмеримо по-лош от "няма изход".
    А "няма изход" е другият път, в който се преодолява самата диалектика и излизането от цикъла с прераждания е само естествен резултат. Да преодолееш диалектиката означава да преодолееш себе си. Не да правиш тънки сметки - да жертваш едно, за да придобиеш друго, а наистина напълно да преодолееш себе си. Защото колкото и да сме се отделили от божествеността, тя е много по-интимно присъстваща в душите ни, отколкото всички наши идентификации. Именно затова, когато изчезнат те, остава самата Истина. Това е основно смисъла и на сентецията: "Няма празно пространство". Посредством думи обаче това не може да бъде разбрано, а само чрез личната опитност. И като казвам опитност, нямам предвид нищо егоцентрично, а именно реално живяната необходимост за отказ, жертване на всичко. Донякъде в този свят това е и невъзможно. И все пак...
    Или както Екхарт казва - не такова отказване от волята ще те освободи, при което се превръщаш в място за действие на Бога. А такова, при което сам Бог се превръща се в своето си място на действие.
    Тоталното подчинение на действителността е най-висшата свобода. А произволното следване на цел е най-тежката робия.
    Да бъдеш Любов е лична цел и ще те втвърдява в егото.
    Да не бъдеш его е пускане от личните цели и ще те утвърди в Любовта.

    Дамянов, няма смисъл от полемика и диалози. Не се намираме вече по форумите. Всеки гледа себе си и друго не вижда.
    Не провокирай бръщолевенето ми. Пък и в спор на тези теми се чувствам доста надменен. По-добре да не е така.

    ОтговорИзтриване
  7. Венци, ... и аз не виждам смисъл в полемики и спорове.
    Просто питах, нали може? :)
    Всъщност различия по споделените неща нямаме, въпреки твоята убеденост в обратното.
    Много добре съм запознат с розенкройцерите и Екхарт и най-вече с тяхната задача да разбият инволюционната илюзия за "нирваната", при която "обичащата и добра" Душа се капсулова в горните нива на астралният свят. Път по-нагоре за Нея няма!
    А,...Целта е по висока - "СЛИВАНЕ"! - цел която се постига само с тяло. Цел която се постига само приживе. Значи,... какво може да е последствието за тези възвишени Души от "горните етажи" - трябва да "слязат" долу отново за последен Изпит и "причастие".

    Всъщност каква е ползата от такива мисли или Светлина по подобни теми?
    Определено човек ще си изпусне "влака", ако се заплесва по такива несъществени и странични неща. Поне такова е моето усещане... :))

    Опасностите горе са ясни и по-скоро несъществени, ако си вземеш Изпита-Зачот успешно на Земята.
    Ти как мислиш ? :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Бързай, ако имаш влак да хващаш. Виж, че пак хвърляш цел, за да утвърждаваш онова, което си е достатъчно твърдо.

    ОтговорИзтриване
  9. Бива те в центрирането и "шамарите"... :))
    Харесва това в теб, макар че често удряш безразборно.

    Имах предвид състоянието "будност", а не цел - хващане на влак. Дори в уърдпреса бях създал блог "чакалня" - имах точно сходна идея, но нищо не съм писал... Досадно-елементарни, заангажиращи и непоносими са ми админските задачи. :)))

    Цели нямам.
    Желанията ми драстично се разминават между това което искам и това, което правя. За разминаването на съжалявам!

    ОтговорИзтриване
  10. не посягам и на муха, предполагам и ти
    психологически разтърсвам, но не безразборно
    и потенциалната полза определено не е за мен

    ОтговорИзтриване
  11. Аааа,... аз "посягам" на мухи!
    Често даже посягам. Има и свидетели! Обикновено с деца си играем така. :)
    Насочвам показалец, така както си е кацнала... и започвам да я галя от 4-5 см. разстояние.
    После се доближавам и на милиметри от нея. Не бяга. Дори се отърква от пръста ми... :))

    По е трудно обаче да можеш да я "възпиташ" или дресираш...

    ОтговорИзтриване
  12. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  13. (който пише с грешки после трие)
    .......
    та..
    няма празно - майтап няма;)
    Дет се вика всичко е за сметка на останалото..
    Отдавна не бях чела тук(и слушала музика де..признавам си)не, щото много разбирам, но ми доставя (съвсем егоистично)удоволствие ;)))

    ОтговорИзтриване